Раждане в изправено положение

У нас трудно може да се говори за раждане в поза, по-различна от хоризонталната.

Медиците ни са обучавани и работят с убеждението, че всеки друг вариант е едва ли не опасен за бебето и противопоказен за успешното раждане. В много страни по света се практикуват различни пози за раждане, много по-щадящи и удобни за мама и бебе.

Раждането в изправено положение всъщност изобщо не е някакво модерно нововъведение, а стара акушерска практика, която у нас се оказва добре забравена.

Именно раждането в пози, различни от хоризонталната, трябва да се възприемат за нормални и традиционни. Това са начините, по които са раждали жените в продължение на хиляди години. Народите на Север, в Средна Азия, в много страни из Африка, Южна Америка, Азия, както и в Мексико и в Китай и до сега се смята за нормално жената да роди права, клекнала, на четири крака или седнала на специален родилен стол. А в началото на миналия век част от чеиза на холандската невеста бил подобие точно на такъв стол за раждане.

Нашите предци са осъзнали, че жената не бива да лежи не само по време на разкритието, а и на финалната права, когато позицията на майката трябва да улеснява максимално излизането на бебето.

А дори и по най-елементарната логика е ясно, че легнала жената не си помага в никакъв случай.

Защо изобщо са се променили тези естествени практики? Новата „мода” да се ражда в легнало или полулегнало положение се е зародила във Франция през XVIII век, когато се появили мъже лекари, които започнали да изместват акушерките. Промяната настъпила постепенно, но не заради някакво медицинско доказателство, а просто, защото на лекарите им е по-удобно да извършват своите манипулации, когато жената е легнала.

Има и друга жълта версия за новата тенденция, според която модата да се ражда легнала се появила в следствие капризите на крал Луи XIV, който държал да му е удобно да наблюдава раждането на децата си от неговите фаворитки.

Така или иначе, постепенно раждането в хоризонтална поза е удобно за лекарите и за рутинните им манипулации и вече е широко наложено, въпреки че има изследвания, които доказват понижената ефективност в този случай.

Лежейки по гръб дискомфортът и болката са по-силни, тъй като тежестта на бебето и матката ляга върху гръбначния стълб и важните кръвоносни съдове, нарушава се нормалното кръвообръщение, а от там и количеството кислород, което достига до бебето.

Освен всичко това раждането се забавя, поради неблагоприятната хоризонтална поза, увеличава се вероятността от употребата на стимулиращи контракциите медикаменти, както и на болкоуспокояващи.

От жената се очаква да напъва изкуствено, когато няма напъни, от там следват и разкъсвания и разрези, избутване на бебето чрез натиск върху корема на мама – все процедури, които могат да бъдат спестени и които изобщо не са безвредни.

Съвсем естествено опитните акушерки биха могли да спестят тези мъчения, като помогнат на бременната да следва интуицията си, да заема позите, в които я боли по-малко и как да подпомогне раждането, като в изправено положение използва земната гравитация и тежестта на бебето, които могат да са много по-ефективни и безболезнени от безсмислените викове „Напъвай!”.

Раждането в изправено положение дава много възможности на майката и бебето.

• По време на първия етап от раждането – разкритието на шийката на матката, свободата на движение е това, което води до успешен резултат. Дали ще седне по турски, дали ще ходи, кляка, виси на ръцете си – всичко това подпомага разкритието и туширането на болката. Плуването също може да се окаже чудесен вариант за релаксация и отпускане на мускулатурата. Когато жената не лежи в безсилно състояние на леглото, а сама избира позите и движенията, болката е много по-лека, ако изобщо я има, а разкритието става по-бързо.
   
• По време на втория етап – раждането на бебето, вертикалната позиция е възможна в няколко варианта. Може да си приклекнала, да си на колене, да седнеш на специален родилен стол или просто да си права, като партньорът ти или акушерката те хванат под мишница, така че да се отпуснеш или да се облегнеш на тях. В изправена поза можеш много по-добре да улавяш и използваш контракциите, да контролираш движенията. Докато ако си легнала, това е много по-трудно.

Жените интуитивно чувстват коя поза е подходящата, така че в този момент мисленето пречи.

За да се вслушаш в тялото си и да следваш сигналите му са нужни истинско спокойствие, никакъв страх, релаксация и спокойна атмосфера около родилката. Понякога се оказва, че именно в полулегнало положение раждането протича най-добре, но това трябва да го усети и определи самата раждаща.

От гледна точка на анатомията, най-подходящата поза за изгонване на плода е заставане на колене с лице към стената върху леглото и леко приведена напред.

Напъните във вертикално положение са по-плавни и регулярни, а главичката на бебето си проправя път по-леко и лесно. Важното е родилката да се чувства свободна да заема желаната поза, за да улесни сама раждането си максимално и да помогне на бебето да се появи на бял свят с максимално малко намеса от вън. Благодарение на всички тези фактори, процентът на използваните форцепс, вакуум или епизиотомия е минимален, в сравнение с раждащите в хоризонтално положение.

Бонусите за бебето също не са малко – травмите в следствие на лекарска намеса, форсиране на процеса или насилствено изваждане на бебето липсват, а АПГАР тестът отчита много по-добри резултати.

• Раждането на плацентата, третият етап от раждането, също може да се получи естествено, без стимулиране с лекарства. Вертикалното положение и първото засукване на бебето стимулира мускулното съкращение на матката, което подпомага раждането на плацентата. Благодарение на това се намалява риска и от силна кръвозагуба. Това е още един от аргументите за ранно слагане на бебето на гърдите на майка му.

Не на последно място е и аргументът, който идва от изследвания, според които разкритието на маточната шийка се съкращава с поне три часа, ако родилката не лежи по гръб.

Автор: Карина Хачадурян